9 мая 2021 г., 09:26

Да си сам

1.2K 1 6

 

 

 

 

 

Да си сам,

когато е пролет

и засмени 

се раждат лъчи…

Когато те мами 

щъркелов полет

и омайва те дъх на треви…

Когато в топлата вечер 

звезда те повика

и влюбена в някой 

нощта зашепти…

Когато с мечтите 

се ражда живота…

да си сам…

много боли!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скити, Младене, Миночка, Роси и Бисерка, от сърце ви благодаря, че се отбихте на моята страничка и оставихте прекрасните си коментари за скромното ми стихче! Благодаря! Желая ви прекрасен ден!
  • Тъжно е и боли!
  • Казват, че гениите са самотни! Много хубав стих!
  • Толкова дълбоко и тъжно дори, кратко но обхваща всичко!
  • Казала си всичко без излишни многословия, Ангелина!
    Жестоко е да си сам в една красива и разлистваща се пролет.
    Преди много години, посещавайки свидните си покойници на централните софийски гробища, попаднах на некролог, който се състоеше от един-единствен ред:

    САМОТАТА НИ БУДИ НАВСЯКЪДЕ!

    Гениално написано. Твоето чудесно стихотворение ми припомни този позабравен епизод!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....