9.05.2021 г., 9:26 ч.

Да си сам 

  Поезия
812 1 6

 

 

 

 

 

Да си сам,

когато е пролет

и засмени 

се раждат лъчи…

Когато те мами 

щъркелов полет

и омайва те дъх на треви…

Когато в топлата вечер 

звезда те повика

и влюбена в някой 

нощта зашепти…

Когато с мечтите 

се ражда живота…

да си сам…

много боли!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Скити, Младене, Миночка, Роси и Бисерка, от сърце ви благодаря, че се отбихте на моята страничка и оставихте прекрасните си коментари за скромното ми стихче! Благодаря! Желая ви прекрасен ден!
  • Тъжно е и боли!
  • Казват, че гениите са самотни! Много хубав стих!
  • Толкова дълбоко и тъжно дори, кратко но обхваща всичко!
  • Казала си всичко без излишни многословия, Ангелина!
    Жестоко е да си сам в една красива и разлистваща се пролет.
    Преди много години, посещавайки свидните си покойници на централните софийски гробища, попаднах на некролог, който се състоеше от един-единствен ред:

    САМОТАТА НИ БУДИ НАВСЯКЪДЕ!

    Гениално написано. Твоето чудесно стихотворение ми припомни този позабравен епизод!
  • Ани, кратко, а казващо толкова много... 💖
Предложения
: ??:??