Да си сама
Денят угасва тихо и полека
и сгушват се дърветата в тъма.
Вървя едва по опустялата пътека...
Понякога така тежи да си сама.
Надбягват се в главата мрачни мисли,
но се натрапва изсред тях една,
която ме пронизва като писък -
понякога така тежи да си сама.
Безкрайна е пътеката - тъй пуста,
огряна само от нащърбена луна.
А в мен боли, крещи омразно чувство -
понякога така тежи да си сама.
Потръпвам.
Хлад целува умореното ми тяло.
Сама не искам да си ида у дома.
И Господ Ева със Адам събрал е.
Понякога...
Не - винаги тежи да си сама!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
Много щастие ти пожелавам и Любов Мая 
Ванчето....
