Jul 6, 2006, 12:57 AM

Да си сама

  Poetry » Other
2K 0 16

Денят угасва тихо и полека
и сгушват се дърветата в тъма.
Вървя едва по опустялата пътека...
Понякога така тежи да си сама.
Надбягват се в главата мрачни мисли,
но се натрапва изсред тях една,
която ме пронизва като писък -
понякога така тежи да си сама.
Безкрайна е пътеката - тъй пуста,
огряна само от нащърбена луна.
А в мен боли, крещи омразно чувство -
понякога така тежи да си сама.
Потръпвам.
Хлад целува умореното ми тяло.
Сама не искам да си ида у дома.
И Господ Ева със Адам събрал е.
Понякога...
Не - винаги тежи да си сама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ах,Мая-НАИСТИНА ТЕЖИ ДА СИ САМА...,не само понякога...,ВИНАГИ!! Тежък стих си написала,разплака ме....!!!
  • Понякога така тежи да си сама прекрасен стих но Надеждата винаги чака зад завоя чака да се излее и последната капка отчаяние и ни спасява като рицър на бял кон Много щастие ти пожелавам и Любов Мая Ванчето....
  • Поздрави и от мен, Мая! Събирам си стиховете ти.
  • хей, разплакахте ме ...
  • Estranged (Бобс Бобси) 6-07-2006г. 10:41


    рядко попадам на толкова хубави стихове само от един автор, ти си гений, момиче!

    Да, момче, прав си.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...