8 апр. 2008 г., 08:44
* * *
Когато те срещнах, времето спря,
наоколо всичко застина,
прекрасна жена сред градински цветя,
с устни червени - рубини...
И стана тихо, толкова тихо,
чувах как пулсира сърцето ми,
нови надежди там се стаиха
и... закапаха по ръцете ми...
И ето, че в спрялото време,
душата сама коленичи,
сякаш в сърцето засяваше семе ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация