Да срещнеш стара любов...
* * *
Когато те срещнах, времето спря,
наоколо всичко застина,
прекрасна жена сред градински цветя,
с устни червени - рубини...
И стана тихо, толкова тихо,
чувах как пулсира сърцето ми,
нови надежди там се стаиха
и... закапаха по ръцете ми...
И ето, че в спрялото време,
душата сама коленичи,
сякаш в сърцето засяваше семе
за нова любов и... обичане...
Ти ме погледна, усмихна се нежно,
видях как сълза от окото потича,
поклати глава в знак - безнадеждно е,
и сякаш ми каза: - Недей ме обича!...
След туй посочи с поглед цветята,
а там, дъщеричката тичаше,
там, милата, нейния Тате
с цветни венчета закичваше...
Поклатих глава в знак на разбиране,
усмихнах се тъжно - завъртя се светът,
времето тръгна отново без спиране,
а аз се обърнах и... слях се с града...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
