8 авг. 2010 г., 20:09

Да станеш, когато е отсервирана масата

862 0 4

Трябва да се връщам в моя свят -
прости ми, вече закъснявам.
Прекалено дълго тук се застоях,
а не трябва дълго да оставам.
Унесох се. И не за първи път!
Но времето със теб минава бързо.
Ей там, след онзи кръстопът,
е моят дом. Сега развързвай!
Не ръцете! Мислите пусни ми!
Те са вързани за тебе.
И две-три прости рими..
Не се шегувам. Нямам време!
Часовникът? Стрелки... не значат нищо.
Шепа кожа, малко тенекии...
Ще става все по-трудно, виж ме...
Не е от времето... Но си отивам.
Отивам си... без дълги обяснения.
По начина, по който тук дойдох.
Отивам си... Усещам... Време е!
Отивам си, преди да стана роб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...