Aug 8, 2010, 8:09 PM

Да станеш, когато е отсервирана масата

  Poetry » Love
860 0 4

Трябва да се връщам в моя свят -
прости ми, вече закъснявам.
Прекалено дълго тук се застоях,
а не трябва дълго да оставам.
Унесох се. И не за първи път!
Но времето със теб минава бързо.
Ей там, след онзи кръстопът,
е моят дом. Сега развързвай!
Не ръцете! Мислите пусни ми!
Те са вързани за тебе.
И две-три прости рими..
Не се шегувам. Нямам време!
Часовникът? Стрелки... не значат нищо.
Шепа кожа, малко тенекии...
Ще става все по-трудно, виж ме...
Не е от времето... Но си отивам.
Отивам си... без дълги обяснения.
По начина, по който тук дойдох.
Отивам си... Усещам... Време е!
Отивам си, преди да стана роб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...