25 мар. 2006 г., 17:52

Да страдаш

930 0 2

Да страдаш

 

Довечера се приготви,

ще дойда аз в съня ти.

Да ме видиш пак пред теб,

да ме видиш ти до теб.

Да се усмихнеш задоволно,

да си спомниш ти неволно.

Как си ме прегръщал и целувал,

как си ме обичал и милувал.

Да протегнеш ти ръка към мен,

но от сън да се събудиш изпотен.

Да се огледаш ти край теб,

да видиш,че не съм до теб.

Да насълзиш очите си красиви,

за мен да страдаш силно,мили.

Да знаеш,че не ще се върна

да плачеш,че не ще те аз прегърна.

Глава в стената да забиеш,

с ръце лицето да закриеш.

Сълзите едри да прикриеш,

в леглото топло да се свиеш.

Очи смирено да затвориш,

и искрено да се помолиш:

в съня ти вече да не идвам,

че няма повече какво да искам.

Ти страда много тази вечер,

но има още много,запомни.

Нима си мислиш,тази вечер,

може с моите да се сравни?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Енд ъф флауърс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • страхотен стил на писане
  • Много нежно и тъжно, навярно на душата е още по-тъжно. Хареса ми.
    С усмивки приятелски. Веси

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...