Да те нарисувам
Да те нарисувам,
със златно слънце, за да грееш,
високо там ще те поставя,
да може всеки да те види,
тебе да те види, и да ми завиди,
че ти една си ми едничка
и аз без блясък те обичам,
тъй чувствена, безкрайно зрима,
застанала си мен да чакаш,
там до прозореца във бяло,
пренесла себе си и рая,
и като кокиче в светлината,
покълнало там до перваза,
главата нежно си склонила,
ефирна нежност приютила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Все права защищены
