Да те нарисувам,
със златно слънце, за да грееш,
високо там ще те поставя,
да може всеки да те види,
тебе да те види, и да ми завиди,
че ти една си ми едничка
и аз без блясък те обичам,
тъй чувствена, безкрайно зрима,
застанала си мен да чакаш,
там до прозореца във бяло,
пренесла себе си и рая,
и като кокиче в светлината,
покълнало там до перваза,
главата нежно си склонила,
ефирна нежност приютила.
© Мартина All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
