Да те нарисувам,
със златно слънце, за да грееш,
високо там ще те поставя,
да може всеки да те види,
тебе да те види, и да ми завиди,
че ти една си ми едничка
и аз без блясък те обичам,
тъй чувствена, безкрайно зрима,
застанала си мен да чакаш,
там до прозореца във бяло,
пренесла себе си и рая,
и като кокиче в светлината,
покълнало там до перваза,
главата нежно си склонила,
ефирна нежност приютила.
© Мартина All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
