23 янв. 2011 г., 19:17
Вместо да я блъскаш в погледа си тази гордост
и да напрягаш мисълта ми до безумие,
което потреперва върху устните ми от беззвучност,
бих искала да те науча на търпение...
За миг ако забравиш ядовете си, поне за миг
и лютивината във очите ми ще стихне.
Ще се изплъзне моята сълза без вик,
и може би душата ми, ще те желае и обича.
Свистенето в очите ти ме кара да треперя,
но се надига женската ми същност,
тогава с цялото си същество аз търся
да съм помилвана със много нежност. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация