Да те науча на търпение
Вместо да я блъскаш в погледа си тази гордост
и да напрягаш мисълта ми до безумие,
което потреперва върху устните ми от беззвучност,
бих искала да те науча на търпение...
За миг ако забравиш ядовете си, поне за миг
и лютивината във очите ми ще стихне.
Ще се изплъзне моята сълза без вик,
и може би душата ми, ще те желае и обича.
Свистенето в очите ти ме кара да треперя,
но се надига женската ми същност,
тогава с цялото си същество аз търся
да съм помилвана със много нежност.
И щом не си ти този, който може
да ми възвърне вярата в живота и доброто.
Аз вече не насън, наяве и в сърцето
си фантазирам, да съм в скута му...
Ала измислиците стават истини,
щом ги пожелая в наранената самотност
и после блъскай гордостта в очите си,
но аз ще го прегръщам с нежност.
А толкова е просто да съм само твоя,
до мен да си, животът ми да бъде шарен.
Вместо да ми крещиш, до мен да седнеш,
целувка да ми подариш, да бъдеш искрен.
Ако умееше за миг поне да литнеш
със мен през всичките кръстовища - посоки,
търпение, да ме поискаш и изслушаш,
ще чуеш как сърцето ми за обич ти говори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
