6 мар. 2013 г., 20:47

Да те забравям

885 1 0

Не мога повече да те забравям.

Уморително е, разбери.

Не ми достигна малко, съжалявам.

Отсъствието не успя да победи.

 

Макар и всеки ден, в луда надпревара,

да изтривам мъничко от теб,

накрая все нещо остава

и тихично нашепва, че е негов ред.

 

Затова сега съм примирена

и не търся в никого вина.

В ума ми няма нищо подредено,

не очаквах точно теб да подредя.

 

Навярно още дълго ще се луташ

в хаоса в мен, неуточнен.

Едно ме радва, независимо от всичко

все някак си ще бъдеш с мен.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...