Да те забравям
Не мога повече да те забравям.
Уморително е, разбери.
Не ми достигна малко, съжалявам.
Отсъствието не успя да победи.
Макар и всеки ден, в луда надпревара,
да изтривам мъничко от теб,
накрая все нещо остава
и тихично нашепва, че е негов ред.
Затова сега съм примирена
и не търся в никого вина.
В ума ми няма нищо подредено,
не очаквах точно теб да подредя.
Навярно още дълго ще се луташ
в хаоса в мен, неуточнен.
Едно ме радва, независимо от всичко
все някак си ще бъдеш с мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
