Да те запазя
На Д.
Навън е мрак, но ти не се страхувай -
пред тебе ще вървя, за да ти грея.
Ще бъда нощен бриз, далечен повей,
докосване на бяла горска фея.
Студено е, но аз съм ти утеха -
в прегръдката си нежна ще те стопля.
Тъгата окачи си като дреха
на моя страстен порив, стенещ вопъл.
Навън си сам сред хората безлични,
но никога самотен редом с мене.
На чувствата до болка прозаични
товара непосилен ще поема
и също божество ще се възправя -
стрела, пламтяща в огнени талази.
Стихийно любовта си ще раздавам
в сърцето си докрай да те запазя.
© Яна Все права защищены