Имам проблеми с времето.

То минава, а аз не минавам.

То сънува моите сънища,

в които не вярвам.

Имам болки навсякъде -

във въображението.

То боли, а аз стискам зъби.

То се ражда, а аз го хвърлям

във въздуха.

Имам проблеми с височини.

Затова пея ниско и гърлено.

И не гледам надолу,

нито нагоре.

Понякога времето спира,

гледа ме като куче,

връща се да ме догони,

докато бягам назад.

Въображението и аз сме едно,

понякога, когато летя...