Имам проблеми с времето.
То минава, а аз не минавам.
То сънува моите сънища,
в които не вярвам.
Имам болки навсякъде -
във въображението.
То боли, а аз стискам зъби.
То се ражда, а аз го хвърлям
във въздуха.
Имам проблеми с височини.
Затова пея ниско и гърлено.
И не гледам надолу,
нито нагоре.
Понякога времето спира,
гледа ме като куче,
връща се да ме догони,
докато бягам назад.
Въображението и аз сме едно,
понякога, когато летя...
© Лилия Минева All rights reserved.