Да тръгваме!
Обувай маратонки! Ще те водя
далеч, далеч. В небивала земя.
Опитахме хиляда невъзможности,
защо не пробваме хиляда и една.
Недей приготвя куфари. Ще трябва
единствено усмивка и мечти.
Побързай! Само радостта си грабвай
и тръгвай с мен, че времето лети.
Там можем да сме истински и ние.
Да се отърсим от злословен прах.
Каквото и когото да открием,
поне ще бъде – “бях “ на место “щях “.
Душите ни навярно още искат
да сме изгубени и пак да сме деца.
Не ми се смей, че вечно си измислям
на щастието многото лица.
Обувай маратонки! Да изчезваме –
зад хоризонта, точно под дъгата.
Не питай! Само сляпо следвай ме.
Аз обещавам от небивалост земята!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
Ангелче, и без маратонки става - като Надето , с хвърчило
