Да тръгваме!
Обувай маратонки! Ще те водя
далеч, далеч. В небивала земя.
Опитахме хиляда невъзможности,
защо не пробваме хиляда и една.
Недей приготвя куфари. Ще трябва
единствено усмивка и мечти.
Побързай! Само радостта си грабвай
и тръгвай с мен, че времето лети.
Там можем да сме истински и ние.
Да се отърсим от злословен прах.
Каквото и когото да открием,
поне ще бъде – “бях “ на место “щях “.
Душите ни навярно още искат
да сме изгубени и пак да сме деца.
Не ми се смей, че вечно си измислям
на щастието многото лица.
Обувай маратонки! Да изчезваме –
зад хоризонта, точно под дъгата.
Не питай! Само сляпо следвай ме.
Аз обещавам от небивалост земята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
Ангелче, и без маратонки става - като Надето , с хвърчило
