23 окт. 2016 г., 23:21  

"Да умираш"

893 1 0

                                                 "Не знам как да напиша този стих, но не искам да е в рима.

                                                   Нека да е хаос, както се чувствам – объркан незнаещ,

                                                   какво се случва"

 

Събота сутрин пак ни срещна онази, "лудата", Съдба.

Видях две мъниста в синьо-зелено,

щях да забравя да спомена за двете чаши с кафе 

в лявата ти ръка и бутилка вода в другата.

 

Дървената пейка, да! И  някакъв рутинен разговор.

Знаеше ли, че се давех и едва дишах?

Как прескачаше клетото ми сърце, а ти се заливаше в смях.

 

Давех се като корабокрушенец, забравил своя спасителен пояс.

(хубав начин да умреш). Настана буря в мен, 

Смехът ти беше разрушителен вятър, аз продължавах да не дишам,

нарочно не поемах дъх, харесваше ми (да умирам така).

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Султан Ангелов - DESTUR Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...