23 окт. 2016 г., 23:21  

"Да умираш"

897 1 0

                                                 "Не знам как да напиша този стих, но не искам да е в рима.

                                                   Нека да е хаос, както се чувствам – объркан незнаещ,

                                                   какво се случва"

 

Събота сутрин пак ни срещна онази, "лудата", Съдба.

Видях две мъниста в синьо-зелено,

щях да забравя да спомена за двете чаши с кафе 

в лявата ти ръка и бутилка вода в другата.

 

Дървената пейка, да! И  някакъв рутинен разговор.

Знаеше ли, че се давех и едва дишах?

Как прескачаше клетото ми сърце, а ти се заливаше в смях.

 

Давех се като корабокрушенец, забравил своя спасителен пояс.

(хубав начин да умреш). Настана буря в мен, 

Смехът ти беше разрушителен вятър, аз продължавах да не дишам,

нарочно не поемах дъх, харесваше ми (да умирам така).

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Султан Ангелов - DESTUR Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...