"Да умираш"
"Не знам как да напиша този стих, но не искам да е в рима.
Нека да е хаос, както се чувствам – объркан незнаещ,
какво се случва"
Събота сутрин пак ни срещна онази, "лудата", Съдба.
Видях две мъниста в синьо-зелено,
щях да забравя да спомена за двете чаши с кафе
в лявата ти ръка и бутилка вода в другата.
Дървената пейка, да! И някакъв рутинен разговор.
Знаеше ли, че се давех и едва дишах?
Как прескачаше клетото ми сърце, а ти се заливаше в смях.
Давех се като корабокрушенец, забравил своя спасителен пояс.
(хубав начин да умреш). Настана буря в мен,
Смехът ти беше разрушителен вятър, аз продължавах да не дишам,
нарочно не поемах дъх, харесваше ми (да умирам така).
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Султан Ангелов - DESTUR Всички права запазени