8 янв. 2011 г., 21:18

Да въздъхнеш

903 0 0

Какво ли би ти струвало

да пророниш още две сълзи

и да въздъхнеш?

Да спреш да жалваш себе си

и да погледнеш пак

света в очите кръвожадни...

Ще чакаш ли с мен

и утрото, и вечерта,

ако ти обещая,

че ще направя твоята съдба

някак по-добра, по-лека,

повече от всичко,

което си притежавал досега?

Или ще продължиш

да се обиждаш на живота,

че те е оставил без надежда...

Не може ли просто

да легнеш на тревата,

докато навън вали, и да съзреш

как от мъки за това,

че слънце няма, всички виждат

как лъжата ти все по-жалка става?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Привидение Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...