8 янв. 2011 г., 21:18

Да въздъхнеш

904 0 0

Какво ли би ти струвало

да пророниш още две сълзи

и да въздъхнеш?

Да спреш да жалваш себе си

и да погледнеш пак

света в очите кръвожадни...

Ще чакаш ли с мен

и утрото, и вечерта,

ако ти обещая,

че ще направя твоята съдба

някак по-добра, по-лека,

повече от всичко,

което си притежавал досега?

Или ще продължиш

да се обиждаш на живота,

че те е оставил без надежда...

Не може ли просто

да легнеш на тревата,

докато навън вали, и да съзреш

как от мъки за това,

че слънце няма, всички виждат

как лъжата ти все по-жалка става?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Привидение Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...