Да въздъхнеш
898
0
0
Какво ли би ти струвало
да пророниш още две сълзи
и да въздъхнеш?
Да спреш да жалваш себе си
и да погледнеш пак
света в очите кръвожадни...
Ще чакаш ли с мен
и утрото, и вечерта,
ако ти обещая,
че ще направя твоята съдба
някак по-добра, по-лека,
повече от всичко,
което си притежавал досега?
Или ще продължиш
да се обиждаш на живота,
че те е оставил без надежда...
Не може ли просто
да легнеш на тревата,
докато навън вали, и да съзреш
как от мъки за това,
че слънце няма, всички виждат
как лъжата ти все по-жалка става?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Привидение Иванова Всички права запазени
