14 авг. 2008 г., 08:11

Да я поканя все пак 

  Поэзия » Другая
592 0 10

Тя май е дошла.
Отвън на прага стои.
Ще влезе ли в моята стая,
ще вземе ли мойта душа - за награда?

 

Да я поканя все пак. Ако иска да седне.
Уморена, от онзи свят идва.
Да си вземе от тука по нещо,
може би... търси ли грешни?!

 

Пак е с онези, същите дрехи.
Все в черно, небрежно е сресана.
Дошла е пак. Защо ли при мене?
Веднъж се опита да ме измами...

 

Тогава ли? Бях...
Станах неволна участница.
И ме покани...
Бях тръгнала, защото...

 

Тогава чужда грешка бях понесла.
И видях се тогава в очите й -
и попаднах неволно в нейните жилави пръсти.
И ме грабна - като че хищница...

 

Но размислих набързо-
по-мил бе ми живота!
Та... от прага се върнах, тогава.

А тунелът след мен рухна - празен...

 

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??