Да я поканя все пак
Тя май е дошла.
Отвън на прага стои.
Ще влезе ли в моята стая,
ще вземе ли мойта душа - за награда?
Да я поканя все пак. Ако иска да седне.
Уморена, от онзи свят идва.
Да си вземе от тука по нещо,
може би... търси ли грешни?!
Пак е с онези, същите дрехи.
Все в черно, небрежно е сресана.
Дошла е пак. Защо ли при мене?
Веднъж се опита да ме измами...
Тогава ли? Бях...
Станах неволна участница.
И ме покани...
Бях тръгнала, защото...
Тогава чужда грешка бях понесла.
И видях се тогава в очите й -
и попаднах неволно в нейните жилави пръсти.
И ме грабна - като че хищница...
Но размислих набързо-
по-мил бе ми живота!
Та... от прага се върнах, тогава.
А тунелът след мен рухна - празен...
© Нели All rights reserved.
Поздрав!