Да забравя
Да бе ти спомен, да забравя,
да бе ти рана, да зарасне,
да бе сълза, да те отроня,
самота да бе, да те прогоня.
Да бе ти кръв, да те даря,
да бе звезда, покорно да те съзерцавам,
да бе послушно сърцето, да му заповядам,
а то отрова, към която се протягам.
Да те пусна колко ми е трудно,
сърцето лесно не забравя,
оноз, кого с душа си люби,
в сълзи горчиви, когото губи.
Да бе куршум и в миг да падна
в мрак и вечна самота,
да знаех поне защо си тръгна,
а чувам злокобна тишина -
загубена, скитаща, бездомна,
да търси пътя към дома.
Да знаех поне защо си тръгна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Стоянова Все права защищены
