Да заключим дълбоко съмнение и ревност,
любовния грях да затворим във плен;
да се впуснем, отдадени, в бурна метежност
и препускаме диво в един блян споделен...
Нека нежност и страст да се гонят безспирно;
да пулсират сърцата лудешки във транс,
като волния вятър и стихия немирни,
унесени в чувствен и шеметен танц.
Аз не мога във теб и за теб да се вричам,
има само тази нощ, този миг - тук и сега
да съм твоя. Аз истински и просто обичам
и знам - утре ще бъде по-хубав денят.
© Анахид Чальовска Все права защищены
Пореден вихър в поетичния ти танц!