Да знаеш…

iam (Росица)
75 22

22 июл. 2011 г., 09:24

Поэзия » Белые стихи

577 0 4

Да знаеш, двама братя в небесата има,

те носят на света ни своята красота,

даряват на живота ни усмивка,

с лъчи от течно злато обливат ни деня.

Единствено безмълвието е достойно

за тази красота, що ражда се пред нас,

станете вече и се насладете

на слънчева милувка, що отредена е за нас.

Да, изгревът е братът първи,

с любов отварящ на слънцето врата,

за да събуди за живот света.

И да дари любов и красота на всеки,

да стопли сънени души,

да ни дари надежда светла,

на всички нас за бъдещите дни.

Минават часове и търпеливо чака

в небето братът втори своя час,

завеси златни с краски тъй красиви,

приготвя той за слънчевия дом.

И ето, че денят минава, настъпва чаканият час,

в който братът втори да покаже

неземната си красота на всички нас.

Да, залезът това е, тъй прекрасен,

прикриващ той със злато слънчевия дом,

даряващ ни с небесна тишина,

за да направи място в небесата

за сребърния път на тяхната сестра.

И знаем всички,

няма красота тъй кристално чиста,

тъй недостъпна за човешката ръка,

даряваща живота ни с радост

и преклонение пред тез природни чудеса.

Да, изгревът и залезът зареждат ни с магия,

изпълват с вяра нашата душа,

че има и ще има в този свят небесен

една безмълвна красота, която спира ни дъха…