22.07.2011 г., 9:24

Да знаеш…

750 0 4

Да знаеш, двама братя в небесата има,

те носят на света ни своята красота,

даряват на живота ни усмивка,

с лъчи от течно злато обливат ни деня.

Единствено безмълвието е достойно

за тази красота, що ражда се пред нас,

станете вече и се насладете 

на слънчева милувка, що отредена е за нас.

Да, изгревът е братът първи,

с любов отварящ на слънцето врата,

за да събуди за живот света.

И да дари любов и красота на всеки,

да стопли сънени души,

да ни дари надежда светла,

на всички нас за бъдещите дни.

Минават часове и търпеливо чака

в небето братът втори своя час,

завеси златни с краски тъй красиви,

приготвя той за слънчевия дом.

И ето, че денят минава, настъпва чаканият час,

в който братът втори да покаже

неземната си красота на всички нас.

Да, залезът това е, тъй прекрасен,

прикриващ  той със злато слънчевия дом,

даряващ ни с небесна тишина,

за да направи място в небесата

за сребърния път на тяхната сестра.

И знаем всички,

няма красота тъй кристално чиста,

тъй недостъпна за човешката ръка,

даряваща живота ни с радост

и преклонение пред тез природни чудеса.

Да, изгревът и залезът зареждат ни с магия,

изпълват с вяра нашата душа,

че има и ще има в този свят небесен 

една безмълвна красота, която спира ни дъха…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много много красиво!
  • Благодаря Ви много!
  • "Да, изгревът и залезът зареждат ни с магия,

    изпълват с вяра нашата душа"
    Прекрасно си го изразила.Пожелавам ти безкрайни изгреви и залези с най любимите си същества!
  • Прекрасно!!! Когато мога се наслаждавам на залеза и винаги поражда мисли в мен Красиво

    "с любов отварящ на слънцето врата";

    "завеси златни с краски тъй красиви,
    приготвя той за слънчевия дом."

    "една безмълвна красота, която спира ни дъха…"

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...