22.07.2011 г., 9:24

Да знаеш…

745 0 4

Да знаеш, двама братя в небесата има,

те носят на света ни своята красота,

даряват на живота ни усмивка,

с лъчи от течно злато обливат ни деня.

Единствено безмълвието е достойно

за тази красота, що ражда се пред нас,

станете вече и се насладете 

на слънчева милувка, що отредена е за нас.

Да, изгревът е братът първи,

с любов отварящ на слънцето врата,

за да събуди за живот света.

И да дари любов и красота на всеки,

да стопли сънени души,

да ни дари надежда светла,

на всички нас за бъдещите дни.

Минават часове и търпеливо чака

в небето братът втори своя час,

завеси златни с краски тъй красиви,

приготвя той за слънчевия дом.

И ето, че денят минава, настъпва чаканият час,

в който братът втори да покаже

неземната си красота на всички нас.

Да, залезът това е, тъй прекрасен,

прикриващ  той със злато слънчевия дом,

даряващ ни с небесна тишина,

за да направи място в небесата

за сребърния път на тяхната сестра.

И знаем всички,

няма красота тъй кристално чиста,

тъй недостъпна за човешката ръка,

даряваща живота ни с радост

и преклонение пред тез природни чудеса.

Да, изгревът и залезът зареждат ни с магия,

изпълват с вяра нашата душа,

че има и ще има в този свят небесен 

една безмълвна красота, която спира ни дъха…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много много красиво!
  • Благодаря Ви много!
  • "Да, изгревът и залезът зареждат ни с магия,

    изпълват с вяра нашата душа"
    Прекрасно си го изразила.Пожелавам ти безкрайни изгреви и залези с най любимите си същества!
  • Прекрасно!!! Когато мога се наслаждавам на залеза и винаги поражда мисли в мен Красиво

    "с любов отварящ на слънцето врата";

    "завеси златни с краски тъй красиви,
    приготвя той за слънчевия дом."

    "една безмълвна красота, която спира ни дъха…"

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...