Да знайш, Киро, ного сам сардит
какви ги удурдиса у панела,
таван оранжав, погледа ми крий,
мираците на мойта булка бела...
Да знайш, Киро, много ма коси,
(натургал си ми рими у килера),
жина ми требва да си полижим,
а не такваз, римуваща, пойетна...
Да знайш, Киро, дърпа ма гарез,
ти рече - ламината със траверса,
жината да пулитни със отвес,
а тъща да са спъне в някой релса...
© Златка Вълкова Все права защищены