Да знайш, Киро...
на Мери
Да знайш, Киро, ного сам сардит
какви ги удурдиса у панела,
таван оранжав, погледа ми крий,
мираците на мойта булка бела...
Да знайш, Киро, много ма коси,
(натургал си ми рими у килера),
жина ми требва да си полижим,
а не такваз, римуваща, пойетна...
Да знайш, Киро, дърпа ма гарез,
ти рече - ламината със траверса,
жината да пулитни със отвес,
а тъща да са спъне в някой релса...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Вълкова Всички права запазени
Тази събота откриваме сезона и се пренасяме окончателно в новия ни дом!
