21 авг. 2007 г., 11:46

* * * 

  Поэзия
619 0 5
 

Искам да сложа край на живота си.

Да престана да преча на всички.

Сърцето със нож да пробия в средата.

Да престана вече да дишам!


Искам да спра да бъда все лошата.

Да забравят всички лицето ми.

Не желая никой да пита за мене.

Ничие нека не бъде сърцето ми!


Бавно очите си ще притворя.

Последно издихание в този миг ще излезе.

От устните избелели и изморени

от молби, от прошки, от викане...

© Илияна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Защо толкова тъжни стихове?Усмихни се мила.Живота е пред теб.Успех!!!
  • В този мрак е нужна една звездица.
  • Не, мили мои, не е истина, Благодаря Ви! Вече имам за какво да живея-дъщеричката ме ми дава смисъл в живота ми и съм щастлива сега със семейството си. Това беше един предишен етап от живота ми,които мина, но все пак реших да споделя тези стихове с Вас!
  • Не вярвам да е истина!
    Поздрави!
  • Не и не! Слънце да огрей душата ти!Топля с обич твоето сърце. Много е мрачен този стих. Дано не е истина.Надявам се.С обич.
Предложения
: ??:??