21.08.2007 г., 11:46

* * *

823 0 5
 

Искам да сложа край на живота си.

Да престана да преча на всички.

Сърцето със нож да пробия в средата.

Да престана вече да дишам!


Искам да спра да бъда все лошата.

Да забравят всички лицето ми.

Не желая никой да пита за мене.

Ничие нека не бъде сърцето ми!


Бавно очите си ще притворя.

Последно издихание в този миг ще излезе.

От устните избелели и изморени

от молби, от прошки, от викане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо толкова тъжни стихове?Усмихни се мила.Живота е пред теб.Успех!!!
  • В този мрак е нужна една звездица.
  • Не, мили мои, не е истина, Благодаря Ви! Вече имам за какво да живея-дъщеричката ме ми дава смисъл в живота ми и съм щастлива сега със семейството си. Това беше един предишен етап от живота ми,които мина, но все пак реших да споделя тези стихове с Вас!
  • Не вярвам да е истина!
    Поздрави!
  • Не и не! Слънце да огрей душата ти!Топля с обич твоето сърце. Много е мрачен този стих. Дано не е истина.Надявам се.С обич.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...