Даденост
Не ме приемай като нещо утвърдено!
Не съм жена, с която се привиква.
Не взимай пак прибързани решения,
че моят път без теб е за наникъде -
като в безбрежна пясъчна пустиня.
Това е вече осъзната истина!
Но аз не съм ти дадена завинаги.
И мога да си тръгна, ако искам.
Щом всяка нощ поемаш със таксито,
а в стаята потръпват раменете ми,
оставени от тебе незавити
под сребърния танц на ветровете.
Щом се събуждам винаги без тебе,
а ти кафето си изпиваш сам,
дали такава обич е потребна?
За теб - навярно... А за мен? Не знам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Габровска Все права защищены
