Apr 4, 2008, 7:49 AM

Даденост

Poetry » Love

1.6K 1 17

Не ме приемай като нещо утвърдено!
Не съм жена, с която се привиква.
Не взимай пак прибързани решения,
че моят път без теб е за наникъде -
като в безбрежна пясъчна пустиня.
Това е вече осъзната истина!

Но аз не съм ти дадена завинаги.
И мога да си тръгна, ако искам.

Щом всяка нощ поемаш със таксито,
а в стаята потръпват раменете ми,
оставени от тебе незавити
под сребърния танц на ветровете.

Щом се събуждам винаги без тебе,
а ти кафето си изпиваш сам,
дали такава обич е потребна?

За теб - навярно... А за мен? Не знам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Елишка (Елица Стоянова)

И аз това си повтарям...
Никой не е даденост!
Не бих могла по - добре от теб да го напиша!
Страхотен стих!

2008-04-05T12:33:46+03:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

БРАВО!!! Страхотен стих!!!

2008-04-04T19:25:09+03:00
fraulia (Васка Мадарова)

''Но аз не съм ти дадена завинаги.
И мога да си тръгна, ако искам.''

Много ми харесва идеята!Не бива да приемаме нещата за даденост, а да ги оценяваме тогава, когато ги имаме!Поздравявам те

2008-04-04T18:15:36+03:00
edelvais (Анна Попова)

Всеки твой стих ме кара да се замислям...и пак да се връщам към него! Поздрав и от мен!

2008-04-04T18:11:06+03:00
ria (Гергана Иванова)

Такъв стих не би могъл да бъде написан по този начин, без да се преживее... Боли от истина...

2008-04-04T17:31:32+03:00