Дай!
Сега е времето. По Коледа.
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора.
А всички хора – на деца.
Дай празник! Да залъжем себе си.
Полушега, полунаистина,
дай ми разгадката на ребуса,
над който вече и не мисля.
Дай нещо в двете ми ръце!
Дай тяло – да нахраня тялото.
О, как гърдите ти звънят!
Звъна ми дай, ведно с камбаните!
И със звъна им да отплува
в небитието моят глас.
Да. Приказките съществуват.
В една от тях живях и аз.
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора.
А всички хора – на деца.
Дай празник! Да залъжем себе си.
Полушега, полунаистина,
дай ми разгадката на ребуса,
над който вече и не мисля.
Дай нещо в двете ми ръце!
Дай тяло – да нахраня тялото.
О, как гърдите ти звънят!
Звъна ми дай, ведно с камбаните!
И със звъна им да отплува
в небитието моят глас.
Да. Приказките съществуват.
В една от тях живях и аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
