Dec 17, 2009, 10:37 AM

Дай!

Poetry » Love

1.2K 0 23

Сега е времето. По Коледа.
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора.
А всички хора – на деца.

Дай празник! Да залъжем себе си.
Полушега, полунаистина,
дай ми разгадката на ребуса,
над който вече и не мисля.

Дай нещо в двете ми ръце!
Дай тяло – да нахраня тялото.
О, как гърдите ти звънят!
Звъна ми дай, ведно с камбаните!

И със звъна им да отплува
в небитието моят глас.
Да. Приказките съществуват.
В една от тях живях и аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

Единствено с миналото време не съм съгласна, Райсън!
Живееш и още как!!!
Бъди все така жив и весели празници!

2009-12-21T08:58:38+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

приказка е...Райсън,
тъжна и истинска, но прекрасна...
светли дни ти пожелавам.

2009-12-21T08:49:04+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

!!!*
Приказка без край си, Райсън!
И празнично е винаги край теб!

2009-12-19T23:45:03+02:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Последния ред бих го направил в сегашно време:
В една от тях живея аз.

Души като теб ще продължават да живеят в приказка... За съжаления на някого приказките ги пишат други, но нека те са в кошмарите, не ние.... Поздрави приятелю ! Нека обърнем колелото на суетата в обратна посока...

2009-12-19T20:09:13+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Чудесно!

2009-12-19T10:00:32+02:00