Когато всичко на дадено място
е пипната от твоята ръка,
но там се чувстваш не на място...
Когато гърнето се спука
и колкото и да го лепиш
пукнатините да остават
и да зеят като дълбока яма,
която поглъща душата ти...
И да се питаш – дали изобщо
гърнето е било някога цяло...
Когато си си изгубил пътя
и не можеш да го намериш отново...
Когато болката разкъсва сърцето ти
и няма изход, няма изход, и няма изход...,
а само ТЪГА, ТЪГА, ТЪГА...
Кажи ми, Господи, как да живея,
как да продължа да бъда на таз земя...
Чуй молитвата ми, Господи,
Изпрати ми от твоята светлина…
Дай ми път по който да вървя...
© МД Все права защищены