Дай ми усмивка
В нощта, в която вият ветровете,
а облаците урагани раждат,
когато всички песни са изпети,
пресъхват даже устните от жажда.
Когато и страхът, обзел сърцето
свисти в ушите и изниква спомен,
пристигаш ти. Стопяваш ледовете,
стопяваш ти кошмарите бездомни.
Любими, аз съм тук. Ела при мене
и успокой, смразени, сетивата.
Готова съм за всичките промени,
и всичките обрати на съдбата.
Със своя чар и тайнствена харизма
ми помогни и утре да живея!
Ръка ми дай за моето навлизане,
в препятствията смисъл да налея.
Усмивка дай! От слънцето вземи я
да пръска светлината си неземна!
В живота ми изцяло разпръсни я
и всяка скръб от мене да отнеме.
Съвет ми дай в измислените роли
кураж ми дай да мога да се справя.
Да сложа край на битки и неволи
и болка помогни ми да забравя!
Сега Живота чуден да приветствам
сърцето ми в любов да се разтвори
и пластове небесни да размествам,
с усмихнато лице да срещам хората!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Иванова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
