Мариела_Георгиева

Според мама,

аз съм странен чешит.

Някакъв вид бяла врана.

Черната овца на семейството.

Отдавна изчезнал динозавър.

Аз наистина съм особен чешит:

вярвам в неща, които не съществуват –

Любов, Доверие, Приятели – добри

и до полуда изнасилвани думички.

Все нещица, които си кичим

като медали на парадна униформа,

купени на безценица от Битака,

без понятие за истинска стойност.

Аз съм просто сбъркан чешит,

според мама.

По погрешка произведен детайл.

Готова себе си да раздавам

за чашка поднесен от сърце чай.

Избранные произведения
1 результат
Искам да говоря със пръстта
със коравата и суха пръст
със безплодната и уморена от очакване
със отхвърлената, запустяла,
набедена за ненужна пръст. ...
  563 
Колко е дълга една приказка?
Колкото утрото?
Колкото пролетен дъжд?
Колкото стъпките до онази, старата вишна,
разцъфтяла внезапно, ей така, изведнъж… ...
  392 
Старите мрежи…
Старите лодки…
Старите, стари вълни…
Тихо небето пристъпя на пръсти
дъх не отронва дори. ...
  408 
Обичам те със водопадите на слънцето
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи, ...
  798 
Много бавно. Камък по камък
една пътека градиш.
В права линия.
Тежко крачиш. И някак гръмко мълчиш.
Много бавно. ...
  716  15 
Предложения
: ??:??