Мариела_Георгиева

Според мама,

аз съм странен чешит.

Някакъв вид бяла врана.

Черната овца на семейството.

Отдавна изчезнал динозавър.

Аз наистина съм особен чешит:

вярвам в неща, които не съществуват –

Любов, Доверие, Приятели – добри

и до полуда изнасилвани думички.

Все нещица, които си кичим

като медали на парадна униформа,

купени на безценица от Битака,

без понятие за истинска стойност.

Аз съм просто сбъркан чешит,

според мама.

По погрешка произведен детайл.

Готова себе си да раздавам

за чашка поднесен от сърце чай.

Избранные произведения
1 результат

Приказка... 🇧🇬

Колко е дълга една приказка?
Колкото утрото?
Колкото пролетен дъжд?
Колкото стъпките до онази, старата вишна,
разцъфтяла внезапно, ей така, изведнъж… ...
1.1K 3 4

Рапсодия за Икар 🇧🇬

1. ИКАР
Земя.
Протегнати ръце.
Небе в очите…
Полет. ...
1K 6 8

Смъртта на талянджията 🇧🇬

Старите мрежи…
Старите лодки…
Старите, стари вълни…
Тихо небето пристъпя на пръсти
дъх не отронва дори. ...
1.1K 4 9

Къде останаха... 🇧🇬

Къде останаха нежните ръце на красотата
усмивката на слънчевите дни
и белите цветя на тихите ми нощи
Къде останаха ръцете ми
и кадифените движения на пръсти ...
1K 4 6

На баща ми 🇧🇬

Много бавно. Камък по камък
една пътека градиш.
В права линия.
Тежко крачиш. И някак гръмко мълчиш.
Много бавно. ...
1.4K 3 15