ДАЙТЕ МИ БЕДА
Хладни летни нощи -
звезди навред блестят...
Как ли помня още
тайните, смехът...
Толкоз спомени събрани
във главата се въртят,
толкоз думи преживяни
още нещо ми шептят...
Ала август си отива,
на септември дава път.
Всяка нощ така красива
ще напусне и градът...
Щом за вас това е лошо,
то дарете ми беда,
засипете ме със нея -
да затъна до врата!
Щом за вас беда е лоша
да пристига есента,
да замести с дъжд разкоша
от ветрец и топлина,
то тогаз ми дайте лошо,
аз поне ще помня, знам,
за отминалото лято
с мъка и с копнеж голям...
© Ралица Костова Все права защищены