Aug 31, 2013, 12:27 AM

Дайте ми беда

  Poetry
1K 0 0

ДАЙТЕ МИ БЕДА

 

Хладни летни нощи -

звезди навред блестят...
Как ли помня още

тайните, смехът...

 

Толкоз спомени събрани

във главата се въртят,

толкоз думи преживяни

още нещо ми шептят...

 

Ала август си отива,

на септември дава път.

Всяка нощ така красива

ще напусне и градът...

 

Щом за вас това е лошо,

то дарете ми беда,

засипете ме със нея -

да затъна до врата!

 

Щом за вас беда е лоша

да пристига есента,

да замести с дъжд разкоша

от ветрец и топлина,

 

то тогаз ми дайте лошо,

аз поне ще помня, знам,

за отминалото лято

с мъка и с копнеж голям...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...