Далеч

danisab (Ниела Вон)
214 312

9 мая 2007 г., 22:37

Поэзия

510 0 2

Погледът изтъркал е пътеката

oт взиране дали ще се завърне.

Утре пак е като вчера - леко

повлича се нощта да те прегърне.

Водопадно времето минава,

от всяка капка бръчица направило

и спомените все каскадно

дават сили, че не си забравена.

Не е далече, на една планета сте,

но лава от проблеми ви дели -

разтопила километрите,

неоставила следи...

Сложна ли е майчината обич,

че такова неразбиране създава.

Простичко е чувството прекрасно,

с което нов живот се появява.

Малко трябва, за да оздравее

мъката при майчина раздяла.

Загриженост, която да успее

несгоди и тревоги да преодолява.