Далеч
Погледът изтъркал е пътеката
oт взиране дали ще се завърне.
Утре пак е като вчера - леко
повлича се нощта да те прегърне.
Водопадно времето минава,
от всяка капка бръчица направило
и спомените все каскадно
дават сили, че не си забравена.
Не е далече, на една планета сте,
но лава от проблеми ви дели -
разтопила километрите,
неоставила следи...
Сложна ли е майчината обич,
че такова неразбиране създава.
Простичко е чувството прекрасно,
с което нов живот се появява.
Малко трябва, за да оздравее
мъката при майчина раздяла.
Загриженост, която да успее
несгоди и тревоги да преодолява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены
