Тихо е, а искам да извикам… да ти кажа всичко онова,
буквите, което не успяха, искам да го изкрещя…
И да чуеш, даже и далече, свойто име с моя влюбен глас.
За да разбереш какво ми даваш, много ще говоря аз…
Ще говоря и ще чуваш топлината, както я видя в очите ми,
те ще бъдат по-тъмни, когато с твоите ще ги погледнеш ти…
И ще видиш огъня, със който сам ще искаш да се изгориш,
ще докосваш дланите ми парещи, във ръцете си ще ги държиш…
Ще говоря и ще ти разказвам колко слънце в мойте сиви дни
твоята усмивка ми е давала, как съм искала до мен да си…
И когато думите ми свършат, за да ти покажа нежността,
ще целуна с устните си пламенни, твоите… дано да е така!