20 мая 2022 г., 21:18

Далеч

423 0 2

Не ме сричкувай в думи,
непонятни за твоите уста.
Отдавна зее бездна помежду ни
и душата ти е дребна за мойте чудеса!

Не стъпвай в моите обуща,
непосилни за твоите нозе.
Залък като мен не се преглъща
и не ме побира мъничко сърце!

Не ме подреждай в мисли,
логично наредени в твоята глава.
В моя свят не съществуват цифри
и няма място за нещо без душа!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за тази оценка, Румен! Да, поезията е точно това - да се откриеш в чувствата, подредени в думите. 🥰
  • Магията на поезията е да напишем красиво с финеса на изкуството нещо, което обикновено сме преживели. Оказва се, че и много други са преживели същото и усещат със сърце написаното. Ти владееш тази магия до съвършенство, Галина!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...