20 мая 2022 г., 21:18

Далеч

419 0 2

Не ме сричкувай в думи,
непонятни за твоите уста.
Отдавна зее бездна помежду ни
и душата ти е дребна за мойте чудеса!

Не стъпвай в моите обуща,
непосилни за твоите нозе.
Залък като мен не се преглъща
и не ме побира мъничко сърце!

Не ме подреждай в мисли,
логично наредени в твоята глава.
В моя свят не съществуват цифри
и няма място за нещо без душа!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за тази оценка, Румен! Да, поезията е точно това - да се откриеш в чувствата, подредени в думите. 🥰
  • Магията на поезията е да напишем красиво с финеса на изкуството нещо, което обикновено сме преживели. Оказва се, че и много други са преживели същото и усещат със сърце написаното. Ти владееш тази магия до съвършенство, Галина!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...