May 20, 2022, 9:18 PM

Далеч

  Poetry
422 0 2

Не ме сричкувай в думи,
непонятни за твоите уста.
Отдавна зее бездна помежду ни
и душата ти е дребна за мойте чудеса!

Не стъпвай в моите обуща,
непосилни за твоите нозе.
Залък като мен не се преглъща
и не ме побира мъничко сърце!

Не ме подреждай в мисли,
логично наредени в твоята глава.
В моя свят не съществуват цифри
и няма място за нещо без душа!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за тази оценка, Румен! Да, поезията е точно това - да се откриеш в чувствата, подредени в думите. 🥰
  • Магията на поезията е да напишем красиво с финеса на изкуството нещо, което обикновено сме преживели. Оказва се, че и много други са преживели същото и усещат със сърце написаното. Ти владееш тази магия до съвършенство, Галина!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...