Violet_86 (Виолета)
215 4742
13 мар. 2023 г., 09:41  

Далеч, далеч... 

  Поэзия
779 10 23

Далеч... далеч, през три морета,
след триста урви и скали,
там живее днес поета,  
но вече думи не реди. 

 

Каквото трябва ни е казал. 
На лист душата е раздал. 
Отдавна пътя е показал
и как се люби жива твар. 

 

Но кой словата, Боже, чул е
и кой избира труден път? 
Обувките му кой обул е?
Та те са твърди, пълни с кръв. 

 

Но той изпълнен е със вяра
и все обича ни така...
Поетът никога не се предава.
Той във мрак е светлина! 

© Виолета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Виолета, не е лесно да си ''острия камък'', повярвай ми. Далеч съм от мисълта, че и коментарите ми ще вразумят някого (обратното е по-вероятно), но все пак - казах го, защото болшинството не го знаят и не му отдават значение. Карат по инерция - прочели са го някъде в творбите на някой ''Поет'' (видяло им се е много ''поетично'' и подръжават.
  • Да, Пепи - това ''разговаряне'' с Бог, постоянно ми се набива на очи. Опасно е. Това не е шега работа. Всяко обръщение към Бога (дори в стих) е вид молитва. А в същото време молитва няма. В такъв случай е радост за бесовете, защото се нарушава божията заповед - ''Не споменавай напразно божието Име''. И като се има в предвид, че съдържанието на дадена творба е несъвместимо с Бога, подобен ''разговор-монолог'' се превръща в кощунство. Аз разбирам, че дотолкова е станало нещо нормално - особено в творчеството, че не му се отдава значение, но всяко споменаване на Бога е лично обръщение към Него. А обръщение всъщност няма от страна на твореца.
    И защо все на мен се пада ''честта'' да ги говоря тези неща. Ако си мълча, ще бъде по-лесно да бъда приеман добре. Няма да има засегнати... но не мога да мълча. Все някой е редно да внесе малко разяснение. Приел съм да съм лошия.
  • Иржи, благодаря ти, но с никой не бих могла да се сравнявам. Старая се доколкото мога, имам малко напредък, като гледам старите си стихове, но до там.
    Димо... въобще не съм изненадана от коментара ти но все пак благодаря, за изразеното мнение и позиция по въпроса. Не очаквам всеки да се съгласява с това, което съм написала, би било много наивно от моя страна.
    Пепи, благодаря и на теб.
  • Логиката ми е простичка: Таланта на поета е от Бога. Поета няма заслуга за това. И най-често се тщеслави когато започнат да го възхваляват за таланта му. А облажаващите го се превръщат (неволно) в съблазняващи го - вдигат ''акциите'' му още повече.
    Отделно - чел съм стихове писани от монаси. Те са много различни от тези които се срещат в този (и не само този) сайт. Техните стихове са лишени от страстност. Просто, възхвала на Бога. Това се дължи преди всичко на духовния им живот. А тук... само едни страсти. И Бога съвсем неуместно ''вкарват'' в творбите си. Това е често пъти и оскърбително по отношение на Бога и зловредно (не говоря за такива които открито богохулстват). Мога да приложа примери още сега, но няма да го направя. Всеки отговаря за себе си.
    Така поетите често пъти злоупотребяват с таланта, който им е даден.
    Ако има такива които смятат, че подобни творения са ''светлина'' и са достойни за похвала - тяхна работа.
  • Така и не ми е ясен този, тъй възхваляван (почти обожествяван) от поети, ''поет''.
    Обувките му са ''пълни с кръв''?! Брех, този поет ще излезе мъченик. ''Изпълнен с вяра'' в какво?! - в ''светлото бъдеще'', в себе си, в това, че ''носи светлина''... че светът се върти около него, или... И ''ни обича''?! И мен ли ''обича''... не вярвам!
    Ето, това е то - Поет с ореол (свети в мрака)! С лайняна пръчка не можеш да го пипнеш.
    Виж, стихотворението ти е хубаво само по себе си - усеща се. Обаче тези хвалебствия по адрес на поетите, ми идват твърде пресилени и хиперболизирани. А какво ще кажеш за поетите - богохулници. Пълно е с такива. И при все това им се възхищават на ''таланта'' и ги четат... и са признати за ''велики поети''.

    ''Видиш ли поет - удари му шамар.
    И като се обърне - подкрепи го с ритник''. (Крив Кривак)
  • Такъв е поетът! Винаги откликва на всяко събитие, мисъл, трепет! А ти , Вили си с толкова бързи реакции, не си като мен да напиеш нещо, пък да чакаш да отлежи,...не само мине събитието и не е актуално, но си започнала да се сравняваш с другите и намираш, че...не е достатъчно качествено! Дерзай, в това е успеха!
  • Силве, благодаря Светулките са прекрасни същества. Хубава вечер желая.
  • Да, и в мрака той е светлина! Желая ти пътека от светулки, Вили! Нищо че лятото е далеч. Беше радост да прочета.
  • Жени, благодаря.
  • Сега е времето на поетите... Поздрави за хубавото стихотворение!
  • А аз ти давам усмивката си. И ти благодаря.
  • Мога само да АПЛОДИРАМ !!!Пчеличке!!!🌹
  • Младен, Дани, благодаря и на вас. Хубава и спокойна вечер на всички.
  • От избора на лесни пътища натикаха поета в тъмнината... Хареса ми, Вили! Поздравявам те.🌹
  • Много точно асоциираш поета със светлина в мрака, Виолета.
    Стихът ти е чудесен. Поздравление!

    "Каквото трябва ни е казал.
    На лист душата е раздал.
    Отдавна пътя е показал
    и как се люби жива твар."
  • Много благодаря на всички ви.
  • Всяка дума е вярна, Вили!
    "Но кой ли думите му, Боже, чул е
    и кой избира труден път?"
    Много ми хареса!
  • Много хубаво стихотворение.
  • Добре казано.
    Поздравявам те.
  • Поетът, неразбран..., но винаги изпълнен с вяра...
    Вили, много е хубаво! 🌼
  • Иван, Светле, Бела, благодаря ви за прочита, за думите и за всичко.
    Хубав ден ви желая.
  • Изранени, но живи. Гледай само напред, Вили.🍀
  • Много ми харесва! Поздравления, Виолета!
Предложения
: ??:??