Далеч, далеч...

Коментари

• 

  Метроном (Крив Кривак)

  Виолета, не е лесно да си ''острия камък'', повярвай ми. Далеч съм от мисълта, че и коментарите ми ще вразумят някого (обратното е по-вероятно), но все пак - казах го, защото болшинството не го знаят и не му отдават значение. Карат по инерция - прочели са го някъде в творбите на някой ''Поет'' (видяло им се е много ''поетично'' и подръжават.

  2023-03-15T14:13:28+02:00
• 

  Метроном (Крив Кривак)

  Да, Пепи - това ''разговаряне'' с Бог, постоянно ми се набива на очи. Опасно е. Това не е шега работа. Всяко обръщение към Бога (дори в стих) е вид молитва. А в същото време молитва няма. В такъв случай е радост за бесовете, защото се нарушава божията заповед - ''Не споменавай напразно божието Име''. И като се има в предвид, че съдържанието на дадена творба е несъвместимо с Бога, подобен ''разговор-монолог'' се превръща в кощунство. Аз разбирам, че дотолкова е станало нещо нормално - особено в творчеството, че не му се отдава значение, но всяко споменаване на Бога е лично обръщение към Него. А обръщение всъщност няма от страна на твореца.
  И защо все на мен се пада ''честта'' да ги говоря тези неща. Ако си мълча, ще бъде по-лесно да бъда приеман добре. Няма да има засегнати... но не мога да мълча. Все някой е редно да внесе малко разяснение. Приел съм да съм лошия.

  2023-03-15T13:55:31+02:00
• 

  Violet_86 (Виолета)

  Иржи, благодаря ти, но с никой не бих могла да се сравнявам. Старая се доколкото мога, имам малко напредък, като гледам старите си стихове, но до там.
  Димо... въобще не съм изненадана от коментара ти но все пак благодаря, за изразеното мнение и позиция по въпроса. Не очаквам всеки да се съгласява с това, което съм написала, би било много наивно от моя страна.
  Пепи, благодаря и на теб.

  2023-03-15T13:52:33+02:00
• 

  Метроном (Крив Кривак)

  Логиката ми е простичка: Таланта на поета е от Бога. Поета няма заслуга за това. И най-често се тщеслави когато започнат да го възхваляват за таланта му. А облажаващите го се превръщат (неволно) в съблазняващи го - вдигат ''акциите'' му още повече.
  Отделно - чел съм стихове писани от монаси. Те са много различни от тези които се срещат в този (и не само този) сайт. Техните стихове са лишени от страстност. Просто, възхвала на Бога. Това се дължи преди всичко на духовния им живот. А тук... само едни страсти. И Бога съвсем неуместно ''вкарват'' в творбите си. Това е често пъти и оскърбително по отношение на Бога и зловредно (не говоря за такива които открито богохулстват). Мога да приложа примери още сега, но няма да го направя. Всеки отговаря за себе си.
  Така поетите често пъти злоупотребяват с таланта, който им е даден.
  Ако има такива които смятат, че подобни творения са ''светлина'' и са достойни за похвала - тяхна работа.

  2023-03-15T12:15:39+02:00
• 

  Метроном (Крив Кривак)

  Така и не ми е ясен този, тъй възхваляван (почти обожествяван) от поети, ''поет''.
  Обувките му са ''пълни с кръв''?! Брех, този поет ще излезе мъченик. ''Изпълнен с вяра'' в какво?! - в ''светлото бъдеще'', в себе си, в това, че ''носи светлина''... че светът се върти около него, или... И ''ни обича''?! И мен ли ''обича''... не вярвам!
  Ето, това е то - Поет с ореол (свети в мрака)! С лайняна пръчка не можеш да го пипнеш.
  Виж, стихотворението ти е хубаво само по себе си - усеща се. Обаче тези хвалебствия по адрес на поетите, ми идват твърде пресилени и хиперболизирани. А какво ще кажеш за поетите - богохулници. Пълно е с такива. И при все това им се възхищават на ''таланта'' и ги четат... и са признати за ''велики поети''.
  
  ''Видиш ли поет - удари му шамар.
  И като се обърне - подкрепи го с ритник''. (Крив Кривак)

  2023-03-15T11:29:22+02:00