Една граница,наречена разстояние, каква болка,колко разочарование? Когато я преминеш, усещаш наслада, а връщайки се,пак като в клада. Някак си тъжен,безличен е този ден, а утре може би ще бъде променен? Тръпнеш ли за утрото?Тръпнеш ли за нощта? Тръпнеш ли, когато те милвам и галя? Тръпнеш ли, когато угасва свещта, а аз отново я паля? Днес просто изтръпвай, а утре далече бъди и тихичко стъпвай. Аз няма да чуя стъпките ти тихи, глухи ще бъдат,и някак далечни, но просто ще усетя чуствата бистри, силни и някак си вечни.
Този сите много ми липсва.Имах малко изпити,но сега имам възможност да сложа първия си коментар от толкова много време.Разочарование и разочарования.Поправката е неуместна,защото разочарованието е само едно,и то е..разтояниетоА съм сложил "колко",защото разочарованието е голямо
Всъщност аз казвам "Аз няма да чуя следите ти тихи",което значи,че няма да ги чуя.Не съм казал,че те могат да се чуят..така че може и следи да си остане..
Поздравления за поредното чудесно стихотворение, Радо
Имам само една забележка - Аз няма да чуя следите ти тихи - следите не могат да се чуят могат да се видят. Aaa и още нещо - стъпвай и изтръпвай се пишат с 'й' Това е от мен Гласувам с 6
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.